Създаване на вампир

First topic message reminder :

Име: Сали Алора
Години: 18 години, 20
Семейство: куче Холи и коте Доли
Външен вид: Ето ме !
Дарба: Прекопира дарбите на другите само с поглед , може да го прави само с поглед . Задържа по 3 дарби , когато иска ги освобождава и приема други.

Характер: Сали не е тип добро момиче , но не се описва и абсолютно лошо.Тя е буйна и забавна . Почти няма нощ в която да не е на бара с маргарита в ръка . Обича да излиза с приятелите си и да прави купони .Тя е голям инат , не се предава , докато не достигне целта си , никога не приема ,че нещо е навъзможно за нея.Влюбва се от пръв поглед , и никога не спира да вярва в любовта.
История: История: Сали е родена в заможно семейство в Бруклин . Майка и е дизайнер на булченски рокли , а баща `и управлява адвокатска кантора.Винаги е имала всичко. Като малка родителите и се развеждат , баща `и си намира друга жена , от там Сали има доведена сестра . Тя е доволна от живота си и от нищо не се оплаква . Ходи при баща си когато иска , не `и липсва в живота. Един ден бива отвлечена и превърната . Получава от създателя си един пръстен и след това изчезва . Тя разбира какво е , защото като човек е била силно привлечена от мистичното , а сега е част от него . Тя избягва от дома и ида Мистик Фолс .
Допълнително: Котето и кучето ми :
Талисмана ми:

Име: Джейсън Диипс

Години: Човешки-20; Вампирски- 181

Дарба: Телекинеза

Външен вид:

Характер: Голям инат съм! Обичам музиката,купоните и сладките момичета. Понякога обичам спокойствието и тишината. Предпочитам да съм навън отколкото в къщата си. Имам силен характер и съм от типа: Момче за 1 вечер. Обаче ако се влюбя силно не отстъпвам лесно.

История: Всичко започна,когато бях на парти,на рожден ден на една приятелка. Тъкмо се натисках с рожденничката и и предложих да отидем в нас. Влязох да взема якетата ни и когато се върнах нея я нямаше. Знаех къде е и какво е станало. Знаех за съществуването на вампири,знаех че момичето е превърнато от една жена/вампир/,която ми имаше зъб. Тя не искаше да ме убие,а само да ме превърне. Аз упорито отказвах и тя се стараеше да превърне живота ми в ад! Исках да намеря момичето от снощи. Не знаех какво ми става,никога не съм изпитвал толкова силно чувство. Знаех,че единствения начин да я открия е да стана вампир. Отидох при Сиана /жената която ми имаше зъб/. Помолих я да ме превърне. Не мога да повярвам че това ми се случва. Тя просто ми се усмихна,каза ми че няма да боли и просто го направи. Няма да боли ли? Това беше най-ужасното нещо в живота ми. Съжалявах че го поисках. Когато се свестих,реших да я намеря! Това което преживях не трябва да е напразно. Всяка вечер съм с различна,но в сърцето ми има място само за 1!

Допълнително инфо: Обикалям целия свят в търсене на момичета. Не се задържам на 1 място повече от 2 дни.

Супер! Мерси много.

Име: Натали Стюард
Години: 197 години (вампирски), 18 (човешки)
Семейство: Няма
Външен вид: Има сиви очи и дълга, гъста и светло кестенява почти руса коса. Средно висока е има ослепителна, невинна усмивка. Ето я - http://prikachi.com/images/749/2769749V.jpg ; http://prikachi.com/images/751/2769751Q.jpg
Дарба: Може да се клонира.
Характер: Натали е лошо момиче. Тя е упорита, хитра, умна. Омагьосва с чара и красотата си всеки. Обича купоните, танците и музиката. Като малка е мечтала да бъде певица, но родителите й не й позволяват. Обича да печели, но може и да губи. Тя е добра и чуствителна, въпреки че рядко показва тези качества. Трудно се доверява и обиква, но когато обикне някого - готова е да убие или умре за него.

История: Родена е на 9 юли 1813г. в богато семейство винари в Париж. Единствено дете в семейството е, но невинаги е получавала това, което иска, защото родителите й са много строги и искат тя да наследи техния занаят. Когато е на 17 години родителите й умират в пожар. Тогава тя решава да замине за Лондон, където се запознава с Никълъс. Влюбва се в него, както и той в нея. Той й споделя, че е вампир. Натали не се радва особено от този факт, но го обича безкрайно много и затова решава и тя да стане вампир. Скоро след превръщането й други вампири убиват Никълъс. Тя е съкрущена, но пак продължава напред, като се заклева, че някой ден ще отмъсти за гибелта на любимия си.
196 години се мести от едно място на друго. Един ден разбира за необичайните атаки от животни в Мистик Фолс и решава да се премести там.
Допълнителна информация: Никълъс й подарява медальон, чрез който може да излиза на слънце.

Име: Уилям Брадли

Години: Човешки: 20 ; Вампирски: 268

Външен вид:

Дарба: Вижда миналото само със 1 докосване

Характер: Буен,див,щастлив. Обича купоните,партитата. Не обича да е сам. Обожава жените и те него също. Обожава да пътува. Но понякога силно се привързва към определено място.

История: Роден съм в Детройт. Когато навърших 19 години майка ми ми разкри една голяма тайна. Каза че баща ми е вампир. Не можех да повярвам на казаното. Та вампири не съществуват. След което тя ми показа белезите от тогава. Започнах да го търся. Исках да зная какво точно е баща ми. Търсех свидетели,хора които са го виждали. За съжаление не намерих никого. Един ден някакъв мъж се приближи до мен и каза: - Търсил си ме. - Това беше баща ми. Проведохме някои разговори. При последния се скарахме. Незнаех какво съм точно, вампир или човек? Той се ядоса и каза че ако не съм ще стана. После не помня нищо. Помня че се събудих като итински вампир. Беше ужасно,но свикнах и започнах да обожавам живота кото вампир!

Външен вид: Робин е доста бледа, но това е нормално за мъртвец, нали? Ръстът и' малко надхвърля стандарта за среден, но тя някак си прави впечатление на по-ниска. Има буйна червена коса, която трудно озаптява, затова често я носи вързана. Очите и' са големи и зелени, но с малки кафяви точици, които ги правят да изглеждат пъстри. Тя е като водата - когато е щастлива или ентусиазирана жестикулира много, движенията и' са рязки и некоординирани; когато не е в настроение е мълчалива и статична.
Попринцип предпочита удобни, спортни дрехи, но след като съдбата и' променя и' се налага да смени имиджа си.
Характер: Попринцип Робин е весел човек, обича уюта и е най-щастлива, когато е сред свои води. Има добра памет и схваща бързо. Не си пада по тълпите и безцелните излизания. Нещо явно се е объркало при раждането и', защото лампичката, която би трябвало да светва предупреждаващо, при нея липсва. Затова често е доста нетактична и невнимателна, а и никак не я бива в разпознаването на човешките емоции. Често си вади грешни заключения и често страда от това.
Това, разбира се, е част от човешката и' същност, която тя отчаяно се опитва да съхрани. От друга страна е единственото и' желание да открие детето си, което я прави озлобена и жадуваща отмъщение.
История:
Тя седеше в ъгъла и почти не се виждаше. Носеше тъмни очила, което беше странно, предвид факта, че наоколо бе тъмно като в рог. От време на време благоволяваше да ми отговори, но думите и' почти нямаха общо с това, което я питах. Най-странната среща през живота ми.
- Искаш ли да ти разкажа повече за живота си? - попита накрая. Това беше може би единственото смислено нещо, което каза тази вечер и макар да се чувствах хипнотизиран от ексцентричността и', изпитах облекчение от внезапното и' нормално държание.
Започна да разказва тихо. В думите и' имаше скрита болка, чиято причина не можех да разбера.

"Мечтата ми винаги е била да стана физик. Предполагам, че до голяма степен вина има семейството ми. Майка ми, противно на общоприетото схващане, никога не е искала за мен да бъда "Мис Америка". Прекарах детството си, четейки енциклопедии. На 10 години вече правех опити. Разбира се, от по-елементарните, но амбициозността ми не ме напусна и аз ставах все по-упорита. В училище се справях добре и то не само по физика. Нямах приятели. В петък вечер бях сама. Прекарах тийнейджърските си години самотно, но пък винаги имах книгите си. Колекционирах специализирани списания, носех очила и не се интересувах от модните тенденции. Това беше достатъчно да ме направи чудачката на класа и обект на постоянни подигравки. Но аз ги пропусках край ушите си, защото ги съжалявах. Всичките.
Дипломирах се първа по успех. Държах реч пред колежа, която никой не чу.
После започнах да следвам в университета. Чувствах, че вече съм близо до мечтата си. Там срещнах Маркъс. За пръв път в живота си намерих сходен език с някого и споделих съдбата си на откачалка. Бяхме като онези шантави семейства, които гледате по телевизията в петък вечер. Имахме си собствени шеги, които никой не разбираше и чудновати навици, за които ни се присмиваха. Но си бяхме самодостатъчни. Скоро наистина запланувахме да станем семейство.Оттам нататък всичко се нареди приказно или поне до един момент. Церемонията беше малка и скромна - бяхме поканили родителите си и няколко по-близки роднини. когато се венчахме, бях бременна.
Осем месеца по-късно вече подписвахме договорите за къща. Детето ни щеше да се роди съвсем скоро и не можехме да си позволим да го отгледаме в малкия апартамент, който обитавахме дотогова.
Къщата не беше в квартал-мечта и го осъзнавах, но съвсем скоро щях да разбера, че мястото е наистина прокълнато.
Нарекохме го Стюи. Беше дебело бебе, с розови бузи и големи очи. Държеше ме будна цяла нощ с писъците си.
Един ден дойдоха за него. Не знаех какво се случва. Група мъже, нахлуващи в дома ми посред нощ? Убиха Маркъс бързо, той не беше важен за тях. Бях уплашена и объркана. Умът ми, така дълбоко убеден в правотата на науката, изключваше всякаква възможност за съществуване на съществата, стоящи пред мен. Но колкото и да не вярвах, в крайна сметка, се оказа истина.
Вампири. Думата отекваше злокобно в празното ми съзнание и единственото, което можех да направя бе да стискам ревящото си дете в обятията си.
Един от тях, висок, със силно изразени скули и златиска коса го изтръгна от мен. Държеше Стюи внимателно, почти неестествено бащински. "Детето ти е специално", каза ми, макар че думите му не значеха нищо на мен. "Какво ще правим с майката?". "Убийте я". "Нахранете се". Чувах думите ми, но те вече нямаха смисъл. Виках, макар че знаех, че е безсмислено. Стюи също надаваше викове, в унисон с моите.
Не знам какво се случи после. Вероятно съм припаднала. Умряла. Когато се събудих, къщата беше празна. Вратата и прозорците зееха отворени, а пердетета се вееха от силното течение. Когато се изправих, усетих моментална физическа болка. Слънчевите лъчи бяха попаднала върху кожата ми.
Разбрах, че се ме наказали по най-жестокия възможен начин. Да споделя проклятието им. Нямаше към кого да се обърна за помощ, затова си обещах, че ще намеря Стюи. Щом е толкова ценен за тях, едва ли ще го убият. Нямах време за губени и скръб по Маркъс. Разбирах, че съм мъртва, но умрях отново, когато усетих покварващата жажда. Маркъс бе мъртъв от часове. Не знаех много за вампирите, но не смеех да се храня от него. За щастие, съседите имаха любопитна котка, която бе решила да се възползва от отворената врата. Малкото и' телце се мяташе в ръцете ми, докато забивах зъбите си в нея. Бях намерила временно решение. Увих се с някакво одеяло, което не покриваше краката ми, но щеше да ми стигне поне за да затворя вратата. После ми отне часове и множество провалени опити, докато затворя всички прозорци и затъмня напълно. Надявах се съседите да не извикат полиция скоро, защото това неминиуемо щеше да се случи, особено след като трупът на съпруга ми започнеше да се разлага.Изчаках да падне нощта и избягах. Вече и' бях робиня. Разбирах, че единствените ми шансове, бе да се движа през нощта и вероятно местата, които щях да посещавам, щяха да са ми непознати. Наложи се да открадна нови дрехи и пари, които по-късно започнах да си набавям от жертвите си. Не бях безразсъдна в подбора им.
От тогава обикалям по нощните заведения, хотели и болници и търся следа, по която да тръгна. Струва ми се, че вече имам нещо, но тапърва предстои да проверявам достоверността му.
Виждам, че се страхуваш. Чувам учестените удари на сърцето ти. Не се бой. Виж, почти никой не остана, прекалено е късно. А аз съм така жадна..."

Име: Анабела Валентайн
Прякор: Бела,Ан,Ани,Белс
Раса: Вампир (пие човешка кръв,но от кръвни банки)
Години: вампирски 659;човешки 20
Дарба: Проекция (само със силата на мисълта може да направи всичко)
Външен вид: Бела е много красива-има дълга черна коса,която понякога къдри,носи я пусната и много рядко я връзва.Ани има красиви изразителни и пъстри очи,когато се вгледаш в тях можеш да потънеш.Тя е висока със дълги прави крака и изящно изваяно тяло,мъжете много често я заглеждат.
Характер: Добра,честна,пада си луда глава и постоянно си вре носа където не и е работа,малко отмъстителна е,,умна,може да те срита ако я ядосаш,има чувство за хумор,добра приятелка е,не поняся лъжите и злото.Понякога се държи като кучка,за да не бъде наранена.Обикновенно е сдържана,но когато наистина я ядосат,ами..полудява.Може да се каже,че обича това,че не е нормална.Мрази да и казват какво да прави,също така и да я използват.Обича семейството си много макар понякога да и се качват на главата.Малко е саркастична и обича да се шегува със себе си и другите.
История: Истинското име на Анабела е Анна-Мария и е от България.Живяла е там щастливо със семейството си докато,един ден не се прибира и ги намира убити и всичко е в кръв.Първоначално си мисли,че ги е нападнало някое животно,но след време се появява един мъж,който е вампир и я превръща.След това и казва,че той ги е убил и в какво я е превърнал.Ани е много объркана и бясна,защото вампира я е превърнал само заради потенциалната и дарба.Той я завежда при другите вампири също със специални дарби и те и дават пръстен от лапис лазули с който да може да излиза и през деня.Тя дълго време се преструва,че всичко е наред,докато не намира най-удобният момент и успява да им избяга.Така в продължение на около 6 векаи половина тя бяга от тях.
Допълнителна информация: Бела има пръстен от Лапис Лазули , който и помага да излиза и през деня.

Външен вид