Плажа

След случилото се в гората реших да се разходя по плажа. Звукът на вълните ми действаше успокоително. Размишлявах над това,дали това момиче Васи ми е видяла истинския лик. Някакъв човек се приближи към мен. Гледаше ме право в лицето. Попринцип трябваше да се променя в някой друг,но бях погълната от разсъжденията и просто не му обръщах внимани. Въпросният човек ми каза ,,Хей". Познат мъжки глас. Машинално вдигнах главата си. Той произнесе името ми. Как? Той? Тук?
- Джейсън? - това беше момчето от рождения ми ден. Преди 1 век и половина! Та той трябваше да е мъртъв. Единственото обяснение беше,че той е вампир.

Да,това беше тя! Щастие нахлу в цялото ми тяло. Произнесе името ми въпросително,чертите на лицето и се изкривиха. Вероятно не можеше да повярва че съм аз.
- Аз съм Демс! - усмихнах се,не можех да скрия усмивката ми.Приближих се до нея да я прегърна - Липсваше ми!

Той се усмихна,потвърди че е той. Тръгна към мен със отворени обятия. Каза че съм му липсвала. Обвих ръце около него все още объркана.
- Какво правиш тук? Ти..ти трябваше да си...да си..-не можех да произнеса думата. Някакви стари чуства се събудиха в мен. Сякаш отново съм ученичка. Вероятно щях да се изчервя.

Тя обви ръцете си около мен. Толкова приятно чувство. Опита се да каже нещо но не можа да довърши изречението.
- ..Мъртъв,знам. Когато изчезна,знаех какво е станало. Отидох при Сияна и я помолих да ме превърне. След което започнах да те търся.
Продължавах да я прегръщам. Толкова ми липсваше!

Разказа ми какво се е случило. Отскубнах се от прегръдките му Какво по дяволите? Искал е да го превърнат във вампир за да ме намери? Да сме заедно? Търсил ме е повече от век? Коя беше тази Сияна?
- Чакай,чакай. Първо: Коя е тази Сияна? и второ: Какво искаш да кажеш със това ,,Помолих я да ме превърни и започнах да те търси"?- гледах го неразбиращо.

Отскубна се от мен объркана и ми зададе няколко въпросо. Гледаше ми объркано и чакаше да и отговоря.
- Искаш ли да отидем някъде? Д не стоим тук. Напримерно във вас? Ще ти разкажа всичко.

Той искаше да отидем във нас за да ми разкаже всичко. Знаех че има 1 наум. Нямаше да мръднем от тук докато не ми разкаже всичко.
- Не Джейсън! Няма да мръднем от тук докато не ми разкажеш всичко! Под всичко имам предвид абсолютно всичко! - започнах да клатя глава за не. Какво си мислеше той? Надявах се да не настоява толкова много. Защо момчетата са толкава..толкова еднакви?!

Настояваше да останем на плажа. Подяволите!
- Добре,добре. Сияна е създателката ни. Тази която те създаде. Знаех за съществуването на вампирите. Тя искаше да ме превърне много преди това. Аз не исках да стана такъв и тя превръщаше живота ми във ад. След като те превърна отидох при нея и поисках да ме превърне. Знаех че единствения начин да сме заедно е като съм такъв като теб. Започнах да те търся. Обиколил съм повече от половината свят! - обяснявах и погълнат в спомени. Гледах я право в очите и галех косата и.

Той галеше касата ми докато обясняваше. Тръпки ме побиваха по гърба. Избързах със заключенията и започнах да му викам.
- Значи заради теб съм такава? Заради теб трябва да убивам за да оцелея! Заради теб се крия. Заради теб! - болка се изписа на лицето ми- Ти глупав,нещастен идиот! Как можа да ми причиниш това? - ударих го със цялата ми сила. Той падна на пясъка,след което се изправи със бърза скорост и...

Започна да ми вика. Беше права заради мен се случва всичко. Удари ме,повали ме на пясъка. Изправих се със бърза скорост и я хванах за ръцате. Гледах я право в очите,а тя се дърпаше. Не искаше да ме погледне в очите. Бях по-силен от нея и не ми пречеше да я победя.
- Деми успокой се! Деметрия! Не се прави че не че чуваш. Знам,знам,аз съм виновен за всичко. Знам че заради мен преживяваш всиичко това. Знам отлично. Моля ти се Деми. Успокой се. Прости ми. - гледах я в очите надявайки се на прошката. Тя се успокои и ме погледна в очите. - Съжалявам.

Той ми се извиняваше. Съжаляваше и това си личеше. Но бях толкова ядосана,че просто не можех да го погледна в очите. Когато се престраших го погледнах. Той наистина съжаляваше.
- Остави ме на мира! Не искам да те виждам повече. - отскубнах се от ръцете му и започнах да тичам към града. Имах късмет че плажа беше празен и можеше да тичам със всички сили.

Тя каза че не иска да ме вижда повече. Това ме заболя страшно много. Защо ми го причинява? Отскубна се от мен и започна да тича.
-Деми,чакай. - извиках след нея аз. След което прошепнах измъчено - Обичам те.
Незнаех дали ме е чула. Болеше ме толкова много. Нямаше да се откажа. Никога!

Реших, че трябва да дойда тук..Осамотена сама с мислите си .. разсейвана единствено от шума на морските вълни. Отново мислех за времето, в което бях превърната. Мразех онзи мъж, мразех и себе си, че не можах да му отмъстя.Опитвах се да си спомня нещо повече от ударите му...Беше мъчително само да си го представя.

Току що бях пристигнал във града. Разхождах се по плажа докато очаквах да падне ноща и да отида във поредната дискотека или бар или каквото и да е. Стига да има алкохол. На плажа нямаше много хора. Само 1 момиче,разсеяно от шума на вълните. Изглеждаше симпатично от страни. Настигнах я и започнах да ходя на няколко крачки до нея.
- Хей. - погледнах я с надеждата да ми отговори.

Някой извика зад мен.Обърнах се..беше някакво момче.Изглеждаше добре.
-Хей-отвърнах аз.

Тя се обърна и ми отговори със същото. Застанах до нея.
- Какво прави такова красиво момиче като теб само на плажа? - погледнах я дълбоко в очите и. Сякаш се изгубвах в тях. Беше толкова красива.

Момчето се приближи и ме попита какво правя сама тук, гледайки ме право в очите..Какво трябваше да му отговоря след като сама не знаех отговора...?!?!
-Размишлявам-това беше първото, което изскочи от устата ми.-Кой си ти-попитах аз

Каза че размишлява и ме попита кой съм?
- Пътешественик или по скоро скитащ странник - засмях се - Уилям,приятно ми е. - подадох ръка за да се здрависаме.
Тя изглеждаше много замислена.
- За какво размишляваш? - трябваше ми само 1 допир и щях да зная. Хайде,докосни ръката ми.

Каза ми името си .. Уилям .. звучи чудесно.
-Аз съм Катрин..-Искаше ми се да го игнорирам но той беше толкова привлекатален..не отлепях очи от него.Искаше ми се да го докосна...чувствах се като малко врабче..толкова ме беше страх след всичко случило се.Той ми беше подал ръка..не можех да устоя, трябваше да го докосна.Плахо подадох ръката си.-И на мен ми е приятно..За какво размишлявам ли..за какво ли не..опитвам се да забравя миналото .. може би

Казваше се Катрин,миналото и беше много мрачно и тежко. Беше доста тъжно,сякаш аз го преживях.
- Няма да е лесно - промърморих аз след което пуснах ръката и и продължихме да се разхождаме заедно по плажа- Катрин,миналото преследва всеки 1 от нас. Не съм срещал някой който е забравил всичко това което е преживял. Повечето от нас прадължаваме напред. Гледаме напред и не се обръщаме назад,но никой от нас не е забравил миналото си.
Ходех напред и гледах в краката си докато размишлявах над видяното. Тя не го заслужаваше. Имала е ужасно минало. Знаех че е вампир,знаех всичко за нея.

Той пусна ръката ми и продължихме да се разхождаме по плажа.Заговори ми за това, че повечето от нас продължавали..само това ми беше нужно за да разбера, че е като мен..
-Опитвам се да не гледам назад-казах аз-..но там, в миналото ми е страшно..не помня голяма част от времето когато бях..-щях да кажа човек, но реших да спра да говоря за себе си-И ти изглеждаш загадъчен..ще ми е интересно да разбера повече за теб, Уилям..нощта е пред нас!

Тя започна да говори за миналото и,но се спря и попита за моето.
- Хах,няма много за разказване - засмях се след което станах леко сериозен - както ти сама каза: Опитвам се да не гледам назад. Да мисля за настоящето и за бъдещето.
Наистина не исках да се връщам назад.
- Виж,Катрин. При мен е малко по сложно. Баща ми ме превърна и става пълна каша. Имаш много проблеми за да се занимаваш с моите. - погледнах я - Ти си много мило момиче,не заслужаваш всичко това което си преживяла. Ако има нещо с което да ти помогна,просто ми кажи. Можеш да разчиташ на мен.
Поставих ръката си върху рамото и. Исках да разбере че наистина може да разчита на мен. Това момиче се нуждаеше от някой,някой на който може да се довери.

Каза ми направо, че е превърнат от баща си и че моите проблеми били достатъчни..Каза ми, че мога да разчитам на него и сложи ръка на рамото ми.Потрепнах..страхувах се от всичко."Ако има нещо с което да ти помогна,просто ми кажи. Можеш да разчиташ на мен."..думите му бяха толкова топли..държеше се с мен прекалено добре за човек познаващ ме от няколко минути..
-Благодаря ти!-казах аз.за секунди мълчах и след това плахо се приближих към него и го прегърнах-Благодаря!-повторих се.

Действията и ме учудиха. Не мислех че ще има смелостта да го направи. Тя ме прегърна и каза ,,Благодаря" . Погалих косите и и вдишах аромата и.
- Няма за какво. - продължавах да галя косите и.
- Знаеш ли,не е нужно да говорим за миналото ни. Искаш ли молко забавление? Малко разнообразие? - погледнах я в очите - Заслужаваш го.