Гората

Реших да се поразхозя малко за някоя плячка из гората.Нямаше нищо за жалост.Тъкмо мислех да се прибирам,когато чух някакъв шум.Леко се приближих до съществото,което го беше издало,разбира се беше вампир.При това привлекателен.
- Грубо е да прекъсваш вечерята на някого, знаеш ли? -Каза той на шега.
Аз погледнах към трупа и казах:
-Ако мислиш,че ми пука...-Засмях се аз на шега.
-Май си падаш по блондинки,а?-Засмях се.

- Блондинки... брюнетки... има ли значение? Важното е да са вкусни.-Каза той с безизразно лице и изтри кръвта от устните си.
-Може би си прав.-Свих ръмене и побутнах с крак момичето,което явно беше мъртво,но просто исках да се подсигуря и извиках:
-Хей спасена си ставай.-Момичето дори не помръдна.
Обърнах се към него и му казах:
-Добра работа.-Засмях се аз.
- Ммм... -Каза той след като ме огледа.
Засмях се заради това,което прочетох мислите му.
-Имаш доста мръсно подсъзнание миличък.-Засмях се аз.
- Какво те води в гората толкова късно?-Попита ме той.
-Ами каквото и теб.-Засмях се аз.
-Защо?
-Да не ми направиш нещо?-Казах аз с ужасен глас и му намигнах в знак на шега след,което се изсмях.

- Далеч от главата ми, миличка. -Каза той.
-Защо?
-Да не би да те е страх?-Попитах аз невинно,след което се засмях.Понякога просто бях жестока.
- Хм... поне е сигурно, че няма да те убия, нали? Малко закъсня, вече вечерях. Но пък... не гарантирам нищо. Не съм от най-примерните.-Каза отново той.
Приближих се до него само на сантиметри,като леко прокарва ръка по ризата му.
-Е аз също не съм от най примерните.-Засмях се.
-Такива лоши момчета,като теб са ми ясни.Правите се на недостъпни,получавате това,което искате и си тръгвате.-Казах аз,като отново се отдалечих.
-Е аз не съм от тези.-Намигнях му.
- Как ти е името, русокоске?-Попита ме той,като се вгледа в мен.
-Афродита,ами ти?-Попитах го аз,като леко се усмихнах.

- Афродита? Като богинята? Каква ирония само...-Каза тай и се засмя.
-Да като богинята.-Казах със спокоен глас.Тъкмо щях да се вбеся,докато не чух мислите му.
-Изглеждам буквално божествено,а?-Засмях се и започнах леко закрачих към него.
- Деймън... Салватор.Приятно ми е... но ти вече го знаеш, нали?-Представи се и той.
-Ами може да се каже.-Засмях се отново.
-Салватор,а?Да не се окажем далечни роднини.И моята фамилия е Салватор.-Казах аз.

- Хм.. продължаваш да се ровиш в главата ми. Това е грубо, русокоске. - Каза той,като поклати глава.
-Ами,какво друго да правя?-Попитах аз с лека усмивка.
Приближих се отново до него и му прошепнах:
-Тук няма много....плячка.-Погледнах го в очити и му казах:
-Ами,ако те ядосам,какво ще стане?-Попитах аз,като отново прокарвах пръсти по ризата му.
-От България съм.Родителите ми починаха от одавна.Със сигурност не сме.

Деймън се приближи на сантиметри от мен.
- Ще рискуваш ли, за да видиш какво ще стане?-Попита той,като погледът му ту беше в очите ми,ту в устните ми.Явно го изкушавах,но се прикриваше.
Приближих се,като усетих ускореният му пулс,имах чувството,че настръхва,когато се доближих толко до него и му прошепнах в ухото:
-Скъпи,аз живея заради риска.

Точно преди Деймън да ме целуне,ме обърна към дървото и прокара устни по шията ми.
- Мммм... -Промърмори леко.
-Какво?
-Да не бе да съм те изкушила хубавецо.-Като леко придърпах с пръст брадичката му към мен и прокара устни покрай неговите но без да го целувам.
-Аз не съм от лесните,нито пък от тези,които са ти за едната вечер.
Казах аз като се прокраднах през него и отново бях на разстояние от него.
-Секси,трябва да ме впечатлиш,за да ме вкараш в леглото.-Леко се усмихнах.

Засмях се при отговора му.
След това за секунда се озовах отново при него само на милиметри.Бях по стара от него и го приковах към дървото,дори не можеше да помръдне.Леко прокарах ръка по гърдите му,като ризата му се разкопча до половината,а аз прокарах леко зъби по врата му.
-Утре те чакам в ресторанта,нека те видя в по приличен вид от този.-Казах аз,като леко се засмях и го погледнах от горе до долу,накрая отново отидох на предишното си място.

-Среща?-Смръщих се аз.
-Кой е казал среща?-Попитах аз.
-Просто искам да се видим на място,което не е близо до умряло момиче и не си целият изцапан.-Като го огледах от горе до долу и се засмях.

-Добре,значи уредено.-Усмихнах се половинчато.
-Ще те чакам в 20:00 в ресторанта...Да си точен.-Казах със сериозен глас.
-Не приемам извинения.
-Аз ще трябва да тръгвам имам други ангажименти.-Казах аз,като се приближих до него за секунда и го целунах по безата,като казах:
-Това е за дето ми каза,че съм божествена.-Или по скоро си го беше помислил.След което изчехнах от погледа му.

Бяхме стигнали в гората.Там беше тъмно, мрачно..
-Усещаш ли .. някаква храна?-засмях се