Поляната

Разходих се из града и намерих една полянка.Бях заслепена.Просто за мен това беше едно прекрасно и неуописуемо място.Никога не бях виждала такова нещо.Веднага легнах на тревата-имаше лека роса,но това ни най-малко не ми пречеше.Струваше ми се,сякаш съм в приказка.Всичко беше толкова прекрасно и вълшебно,че се отпуснах и задрямах.

След снощната луда вечер реших да се отдам на малко спокойствие. Вкъщи не можех да го направя заради тъпите автомобили отвън. Това определено не беше преимущество,да чуваш всяко 1 завъртане на гумата на колата. Мястото на което можех да се отпусна истински беше далеч от цялата тази шумотевица. Беше навътре в гората,много навътре. Една полянка,моята полянка. Винаги когато излизах на лов се отбивах там,но сега не бях гладна и просто отидох там да се отпусна малко. В далечината ми се видя че има някой там,но не бях сигурна. Когато се приближих видях че наистина имаше някой. В бързината се преобразих във първия човек зо който се сетих. Сестра ми,починалата ми сестра. /Ето как изглеждам: / Приближих се до нея тихо,но краката ми шумолеха в тревата. Коя беше тя? Надявах се да се събуди за да разбера. Какво правеше тук? Човек ли беше? Имах толкова много въпроси....

Чух шум,но не отворих очите си. *Приближава някой* помислих си.Вече беше на крачка от мен.Изведнъж отворих очите си.Над мен се беше надвесило едно момиче.Беше с кафяво-руса коса.Чудех се какво ли прави тук.
-Хей-казах бързо аз и станах.

Събуди се. Каза ,,Хей" и стана бързо. Усмихнах и се леко.
-Здравей. Аз съм Далас. - протегнах ръка за се здрависаме,но се сетих че това не е най- добрия избор и бързо прибрах ръката си.
-Какво правиш тук? - попитах я аз като се усмихвах леко. Внимавах да не разпознае какво същество съм аз. Успявах да прикрия част от нещата.

Тя се престави и подаде ръката,не знам защо,но тя я прибра.Учудих се.
-Здрасти,аз съм Васи.Приятно ми е :)-мм..изглеждаше странно момиче,но доста приятно,но беше човек...Не знам как се сдържах..бях толкова жадна..но издържах.-Нищ0.Просто тази полянка ми е любимата.Откакто съм дошла тук,тя ми е любимата.Просто тя ми въздейства много добре.Въздуха е чист и така.-сега беше мой ред да задам въпроса.-А ти какво правиш тук?

Каза ми че тази полянка и е любимата от както е дошла. Какво? Любима полянка? И сега какво правя. Дойдох да си почина,а гледай ти пришълец! Не можех да преценя точно дали е човек или нещо друго. Беше странна,сладка и нещо в поведението и ми харесваше.
- Ами,обичам да идвам тук. - огледах се наоколо- Това е нещо като моето местенце. -казах аз и отнова се огледах.
Спрях погледа си върху нея. Не я бях виждала до сега.
-Нова ли си? - попитах аз от любопитство.

Тя каза,че поляката й било любимото място?!!Любимото и място?!Огледа ме от глава до пети и ме попита дали съм нова.Забавих отговора си,защото се замислих...
-Да,нова съм.Личи си прекалено много нали?-засмях се ;д-Ами ти,откога си тук? :))

Хах,беше забавна. Все още незнаех каква е но ми харесваше. Каза че е нова и каза: ,,Много си личи нали?" . Започнах да се смея. Определено ми харесваше! Спрях да се смея и я огледах преценяващо.
- Хмм...мхм! Личи си! :D - Отново започнах да се смея,след което тя зададе следващия въпрос.
- ,,Ами ти,откога си тук?"
Смразих се на място какво трябваше да и отговоря. Досега никой не ме беше питал това.Отпуснах стойката си и казах:
- От известно време. - усмихнах и се напрегнато,след което настъпи мълчание. Гледах някъде настрани. Страхувах се че ако я погледна ще разбере нещо в очите ми. Изведнъж започнах да ожаднявам. Усетих как цвета на очите ми започна да сменява нюанса си. Ами сега? Обърнах се със гръб към нея и казах:
- Аз,ъм...мисля да си хода- разтърках очите си. Вятърът довя миризма на топла кръв. Подяволите само това ми трябваше! - Приятен ден.
Тръгнах към гората с бърза крачка,но не прекалено бърза,все пак трябваше да изглеждам като човек.

След като и зададох въпроса тя замълча.Това ми се стори странно.Тя каза,че е от известно време.Изведнъж,тя може би се изплаши и се обърна с гръб..Това ми се стори доста странно.След 1 минутя ми ми каза,че ще трябва да си тръгва.Обърна се и си тръгна,но не бъраше.
-Хей,ти си вампир нали?-досетих се...за секунда видях,че очите й променят цвета си.

Подявалите! Тя знаеше. Знаеше че съм вампир! Значи тя самата беше щом знаеше за нашето съществуване.
-Хах! - засмях се напрегнато без да се обръщам. - От къде си помисли това? Не вярвам във такива неща. - Какво ще направи? Тръпки ме попиха по гърва. Толкова много време беше минало и никой не знаеше че съм вампир. Тя беше първата. Ами ако каже във кметството? Ще се наложи да напусна града в най-скоро време!
- Виж,наистина трябва да си тръгвам. - не смеех да се обърна. Болката в гърлото ми продължаваше да напира. Едвам се здържах.

Тя отричаше,но аз естетвено не повярвах.Реших да я стресна малко.Бързо отидох до нея и застанах на сантиметър.Наклоних се малко до врата й.Тя миришеше прекрасно.М..
-Няма да кажа на кметството или на други.А и няма нужда криеш,личи си-засмях се.-Разбрах,че ще идваш-аз виждам бъдещето,и аз съм вампир.Спокойно,може да ми имаш доверие,не се притеснявай!

WTF? И тя е вампир? Дойде до мен и се наклони над врата ми. Каза че няма да каже на никого. Да и имам доверие. Не бях свикнала да се доверявам на някого. Болката в гърлото ми напираше,миришеше страхотно. Не мога,не мога....Скочих и! Очите ми се промениха,чертите на лицето,скулите. Аз съм вампир. Повалих я на земята и започнах да я удрям. Понечих да я ухапя за врата. Кръв! Добрях зъбите си да гърлото и и веднъж се сепнах! Сетих се за моментът когато убих онези туристи. Спрях изправих се и побягнах към гората. Докато бягах към дърветата се промених във собствения си облик и започнах да тичам още по бързо. Единственого което беше в главата ми сега беше: Кръв! Кръв! Кръв!

---

о.О Изведнъж тя ме повали,започна да ме бие.Допря зъбите си до врата ми.Но какво,подяволите..Тя спря..Кфо й става.Стана бързо от мен и се затича в гората.
-Мерси за гостуването.Да дойдеш пак :))-хн....сега вече съм сигурна,че не съм сам в този град..Замислих се и тръгнах бавно..