Ресторант

Ресторантът беше един от най - изисканите в града.Днес беше пълен,а беше почти 20:00 часа.Една сервитьорка се приближи и ми взе палтото.Бях си направила косата настрани,като я навих в края.Черната ми рокля беше доста къса и половината мъже си обръщаха към мен,когато сервитьорката ме придружаваше към сепаретата.Деймън вече беше там.Седнах и каЗах:
-В един тон сме.-Засмях се.
-Добър вечер.Мислех си,че няма да доъдеш.-Засмях се леко и си поръчах вино на сервитьорката.

- Изглеждаш много добре, между другото.-Каза той.
-Разбира се,че изглеждам добре.-Усмихнах се.
- Защо да не дойда? Нали ти обещах?-Каза той.
-Ами не знам,не ми се виждаше много сериозен.А и да дойдеш само,защото някаква непозната те е поканила.-Засмях се и отпих от чашата вино,а Деймън огледа сервитьорката от долу до горе.Леко сеп ядосах,но дори не трепнах.Имаше време да си го върна.
-Как мина денят ти?-Попитах аз.

- Ами твоят?-Попита той,като ми огледа отново тялото.
-Ами първо-очите ми са тук.-Казах аз с лек ироничен глас и посочих очите си.
-И второ-доста добре.Разходих кучето си.Зкусвах един брюнет и си прибрах.Усмихнах се.
Извадих кутията си цигари от малката си чанта и запалих една.
Тогава дойде сервитьорката и ни поднесе меньюто,като ми направи забележка за пушенето.Аз се обърнах към нея и се изсмях.
-Ти за коя се мислиш,мърла такава?
-Ако ми направиш още една забележка,ще те изхвърля АЗ през прозореца.-Казах със спокоен глас,след което тя се оттегли от масата с наведена глава.

-Защото така.-Казах аз с кратък отговор и му се усмихнах.
Облегнах лакти на масата.
-Жалко,че в менюто няма нещщо по "живо".-Засмях се.
-Ти нямаш ли си някоя приятелка тук?-Попитах го аз,като леко повдигнах вежда.
-Да не се биеме,че излизаш на среща с мен.-Засмях се и отпих от чашата.

-И после ме питаш,защо си бил несериозен.-Засмях се.
Дервитьорката дойде и Деймън си поръча уиски,реших,че и аз ще мина на твърдо.Поръчах си и аз уиски,а сервитьорката не смееше и да гъкне нещо,освен,че веднага идват питиетата.Аз леко се усмихнах и казах:
-Май демонската ми страна се обажда от време на време.-Смигнах му аз.
-Ти не си чак толкова предизвикателен.-Леко се засмях.
-Като вампир имаше нещо в теб,което ме възбуждаше,но сега го няма якак си.-Засмях се и отпих от уискито,което ми донесе сервитьорката.

Сервитьорката донесе уискито на Деймън,а аз направо и казах да ми донесе цялата бутилка,като изгледа изумено.
-Мисля да го карам направо.-Засмях се и и дръпнах от цигарата.
За секунда се озовах до Деймън на сепарето и му казах:
-Спокойно,в сравнение с мен не си безпощаден убиец.-Усмихнах се леко и му намигнах.

-Ами,когато ти спреш да се държиш като задник.-Казах ядосано аз,след,като ме попита,кога ще спра да му баркъм в главата и ми беше изгасил цигарата.След което скръстих ръце и се облегнах и аз на сепарето.
-Извинявай,че се държа така.Понякога демонската ми страна надделява.-Леко свих устни.

- Хм... ще ти трябва нещо повече от "извинявай", задето ме нарече задник. -Каза той със сърдито изражение.Не можех да прочета мислите му и се ядосах.
Той се приближи на сантиметри от мен и каза:
- Мисля, че една целувка ще е достатъчна, за да ти простя.
Помислих малко и му казах:
-Имам друга идея.-Усмихнах се леко,като го хванах за ръката и за секунди се озовахме в нас.

п.п пиши в дома ми.